През 1801 г. французинът Жозеф Жакард изобретил стан, в които издигането на основните нишки се контролира от перфокарти. Всяка нищелка е била заменена от комплект от куки, свързани с основните нишки, и всяка група куки може да се вдига и сваля поотделно и заедно.
Това само по себе си не е нищо ново – такива издигащи станове са съществували в продължение на стотици години.
Обикновено такива станове са имали двама оператора: майстор тъкач, който седи в предната част на тъкачния стан, и повдигач-чирак, седящ в рамките на самия стан, издигащ куките по заповед на майстора тъкач. Какво направил Жакард обаче – механизирал не само физическата мощ на повдичгача, но и умението на капитана. Вместо повдигача да издига и спуска групи от куки, този процес се контролира от карти от дърво или хартия с дупки в тях. Всяка карта на свой ред преминава в кутия, съдържаща много малки жици, които са свързани с куките. Върховете на жиците били притиснати върху перфокартата, и където има дупка за проводник, той минава през картата, и подава сигнал към нишката да бъде повдигната, образувайки по този начин схемата, ред по ред – и карта по карта.
Днес жакардовата технология се използва широко в текстилното производство. Въпреки по-високата цена, възможностите за „изрисуване“ на сложни и почти неограничени по размер десени, дават простор за много персонализации и креативни решения.
Жакардовите платове продължават да бъдат високия клас тъкани и обикновено биват влагани в по-скъпи и претенциозни облекла.
Жакардовите хастари имат широко приложение в съвременната мода. От по-простите dobby, до най-сложни фигурални мотиви. Особено изпълнени в двуцветни комбинации. Възможността за създаване на допълнителен визуален ефект на база на разликата в отражението на светлината (сатен-жарсе).
Най-често, обаче се използват хастари с жакардово лого. Всички водещи марки за дрехи са „задължени“ да го използват, особено в по-скъпите си колекции. Жакардът може да бъде изпълнен на вискозна, ацетатна, полиестерна основа, както и в комбинация от материали.