Появата на пазарите на първите изкуствени копринени влакна в Европа създава фурор сред населението. Те започват да се добавят в производството на кадифе и тафта. Лекарите хвалят хигиените й свойства. Тази изкуствена коприна е кръстена на латинската дума „viscosus“, което означава – плътен, лепкав, адхезивен.
Обратно на общото схващане, вискозата не е синтетично влакно. Вискозните влакна се получават чрез преработка на естествен дървен пулп.
През 1664 английският естественик Робърт Хук решава да тества хипотезата, че изкуствените прежди могат да се изтеглят от вещество, подобно на коприната от бубите. Експериментът продължил двеста години, но без успех. Едва през 1855 г. Джордж Одемарс, чрез бавно спускане на игла в лепкава каша от кора на дърво и каучук, е успял да получи нишка. От научна гледна точка, процесът на производство на вискоза тогава не изглежда икономически жизнеспособен. Изисква много умения и точност. И след 29 години в 1884 г. френският учен Жил де Шардоне (1839-1924) патентова технология за производство на вискозни влакна. Но изкуствена коприна има съществен недостатък – тя е лесно се запалва, за които той бива отстранена от европейския пазар.
Основният източник на вискоза – е дървесната маса. Тя се подлага на обработка, пулверизира и при третиране с въглероден дисулфид се окислява. Така се получава вискозна органична течност, от която се произвежда коприната. Това, от своя страна, се използва в текстилната промишленост за производство на изкуствени тъкани.
Вискоза в чист вид и смесена с други влакна се използва широко в шевната промишленост за бельо и дрехи, тъй като перфектно абсорбира влагата, доста лесно се багри и има хубав копринен блясък. Вискозата издържа добре на излагане на светлина, изтрива се трудно при нормална експлатация, но лесно се разрушава във влажно и мокро състояние. Дрехите от вискоза трябва да се перат внимателно, защото намокрени губят своята сдравина. За препоръчване на ръка, без усукване и мачкане. Гладенето се осъществява в домашни условия само през влажна кърпа.
В пълна степен това се отнася и за вискозните хастари. Техният благороден вид и опип, свойството им да „дишат“, ги прави предпочитан материал, особено при охастаряване на мъжки сака. Придава допълнителна тежест и необходимата форма.
И в днешни дни, въпреки капризното производство на преждите, въпреки високата цена, вискозните хастари продължават да държат челни позиции при високите марки за мъжки костюми. Произходът на добрите вискозни хастари е европейски и тук наистина водещото е качеството, а на втори план идват финансовите параметри.